Сигурност

Танцувам плодороден танц далеч от тебе,

в една измислена страна от синкави желания

и вечно слънце, зъзнесто, защото ти не си

все пак, до него; във една обсебена

вихрушка от детински смях и лепкаво страдание,

в едно мънистено пространство за игра

където топките са всичките планети, ти не си

част от тази тътнеща галактика, където разрушавам

така умело всяка констелация, защото

само празнотата ми отива, само първото изригване,

дишам кислорода като пламък, претопявам вечността,

в лъскави, красиви начала, защото

реколтата в момента на засяване

засища по-добре глада ми от просото. Ти не си

тук, където вярна, пламенна и жадна, те изпивам,

цялата войска от светлина, напираща от тебе,

ти не виждаш поражението ми и как ликувам,

как в картата, в която липсваш, те откривам.

Не знаеш, тези облаци с градушки са лечебни,

тежат като един камион товар от нетърпение,

а ти не си във тях, ти само ги рисуваш. Ти не си

във почвата, която наторяваш, във ръцете ми,

които слепешка се ориентират по теченията,

в които тъй безумно скачам, безтегловна,

и тази сигурност, че липсваш, е вълшебна,

защото няма как да те смаля във уравнение,

което да реша, тъй както стъпквам цвете,

за да видя колко силно ме боли. Не си.