Нино

Нино се занимава със склуптури. Дъхът и гените му са каталонски. Има лодка, която в момента го чака на някакво пристанище в Гърция. Обяснява ми триизмерните пространства. Обяснява ми какво е да живееш в дърво. Пием вино, но той червено от Испания, а аз бяло от Италия. Кръвта му описва бледи опити да ме достигне. Разказва ми за италианската красавица, на която приличам. Моята кръв се издига като стена между него и тази, която съм. Аз съм скулптура на несъществуващото. Той е копие с лошо качество и с всяка глътка се влошава. Надниквам в друметровия кораб, който е издигнал на един площад. Там има всичко, планини, дървени постройки, огледално море, проекции на хора, които не съществуват другаде, освен в един предбиблейски рай. Разбирам го. И излизам от кораба. Къде отиваш, пита. Никъде, аз съм там, вътре. Навсякъде другаде ме няма.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: