Бездомни

Меланхолията е ок.

Всичко друго отлетя.

Как да го опишем,

беше кратко тук,

а ние бяхме пияни

през цялото време.

Във празните бутилки

никога не влезе дух.

Зад всяка ограда

две стени.

Зад всеки скок

пропадане.

Лежим в пулсиращи руини.

Сърцата се прегръщат.

Двигателят е включен.

Но ни напред и ни назад.

Някой чу ли нещо?

Тъжната спирачка.

Пътуване не бе.

Отвътре навън

и обратно,

в сто посоки.

Толкова много

изпято, нарисувано, написано,

извикано, прошепнато, изплакано –

безброй парчета от основата

използвани за друго.

Сега завиждаме на птиците,

бездомни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s