Меден живот

Измитам си глаголите, подсвирквайки, и лягам в чаша с мед. Аз съм смело насекомо, което иска да живее в бъдещето като експонат, защото движейки се, само се приближава към естествената си, безлична смърт, а застивайки в меда, се превръща в обект, в бездушна купчинка материал, в който всеки може да излее душата си. От сладостта ми прилошава, но взетото решение е достатъчно сурово и кисело, така че нещата се балансират. Добре дошъл, меден живот, който толкова прилича на смърт, но е още по-красив.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: