Джейн

катеря се по мечтата за теб,

но е стълба без стъпала,

по-скоро лиана, в която вкопчвам

бедра и длани и зъби,

опора без материя,

сякаш се държа за себе си,

но не съм на себе си

и все по-нагоре съм и чувствам

сили на придърпване

люлеят ме по-силно

по-далеч

от гравитацията на цветята в мен

към джунглата на твоите растения