Котка

Нели Станева Uncategorized март 24, 2017септември 12, 2017 1 Minute

движа се по парапета на нощта

балансирам ин и ян

но всички котки стават сиви

от тези опити за мяукане

така че се отказвам хвърлям всичко

събличам топлещата козина

и вия под луната без причина

воя на човешкото си минало

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов Покажи всички публикации от Нели Станева

Публикувано март 24, 2017септември 12, 2017

Въведете коментара си тук…

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Имейл (задължително) (Адресът няма да бъде публикуван)

Име (задължително)

Интернет страница

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане / Промяна )

Connecting to %s