Напред Назад

Нели Станева Uncategorized март 23, 2017септември 12, 2017 1 Minute

вървя по стъпките на някой

който вървеше към мен

забравям да пия вода

вече няколко месеца

тайните ъгли ме чакат

може би в сив безистен

чака писмо или ключ

или сърцето обесено

а аз ще остана във мрака

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов Покажи всички публикации от Нели Станева

Публикувано март 23, 2017септември 12, 2017

Въведете коментара си тук…

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Имейл (задължително) (Адресът няма да бъде публикуван)

Име (задължително)

Интернет страница

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане / Промяна )

Connecting to %s